😵 Past Perfect Simple или Past Perfect Continuous - кога кое време да използваме?

Когато дойде ред за миналите перфектни времена в английския език като Past Perfect Simple и Past Perfect Continuous, е съвсем нормално да се объркаш. В интерес на истината най-грубата грешка е да сравняваме времената в езика, който изучаваме, с тези от нашия роден език. Нека бъде ясно, че тези две глаголни времена нямат точен еквивалент в българския език.

Past Perfect Tense

Това време се използва за вече извършени или вече случили се събития в миналото преди някакво друго минало действие иили събитие. По-просто казано - past perfect (минало перфектно време) изразява по-минало от миналото време. С това веме можем да сравним две действия в миналото и да изразим кое от двете е по-минало.

Ако си представим, че времето тече в линейна посока, както обикновено го илюстрираме, ще получим следната картинка:

Образуване на Past Perfect Tense

Минало перфектно време се състои от две части - спомагателен глагол и основен глагол. Спомагателния глагол е have в неговата минала форма - had, а основния глагол поставяме в неговото минало причастие.

Не забравяй, че има два вида глаголи - правилни (regular) и неправилни (irregular).
Правилните глаголи образуват минало причастие с -ed. Неправлните глаголи имат характерна форма, която се помни наизуст.

PLAY - regular verb
(положителна и отрицателна форма)

I had played / had not played

You had played / had not played

He/She/It had played / had not played

We had played / had not played

You had played / had not played

They had played / had not played

DO - irregular verb
(положителна и отрицателна форма)

I had done / had not done

You had done / had not done

He/She/It had done / had not done

We had done / had not done

You had done / had not done

They had done / had not done

Употреба на Past Perfect Tense

Използваме Минало перфектно време в следните случаи:

• изразяваме действие, започнало и приключило в миналото преди друго действие да се случи
• наблягаме на резултата от действието (result of an activity)

Например:

By the time Jane arrived, her parents had already eaten dinner.

Когато Джейн пристигна, родителите й вече бяха вечеряли.

Тук имаме две действия - пристигането на Джейн и вечерянето на родителите. В Past Simple (Минало просто/свършено време) е глаголът arrive (arrived), а в Past Perfect Simple (Минало перфектно/свършено, но по-отдавна) е глаголът eat (had eaten). С Минало перфектно време искаме да кажем, че родителите са вечеряли преди Джейн да пристигне. Освен това имаме и употреба на думичката already, което означава вече и допълнително ни насочва, че вечерта се е състояла преди това.

Ако си представим пак линията на времето, ето как ще изглеждат подредени хронологично тези две събития:

The kids had not finished their homework by the time they went to bed.

Децата не си бяха написали домашните преди да си легнат.

Отново имаме две събития - писане на домашни и лягане. Писането (или по-скоро неписнето) на домашни се случва преди лягането. Затова частта с домашните е в Past Perfect, а останалата част на изречението е в Past Simple.

By the time we got there, the party had already started.

Когато стигнахме там, партито беше вече започнало.

Първо партито е започнало, затова тази част на изречението е в Past Perfect, , а след това сме дошли ние - затова тази част на изречението е в Past Simple.

Past Perfect Continuous

Вече разбрахме, че в английския език има граматическо време посветено на действия започнали и приключили в по-далечното минало и това е времето Past Perfect Simple. А за какво служи Past Perfect Continuous (Минало перфектно продължитело време)?

Както самото име подсказва, ще става дума за събития/действия, които са продължителни в далечното минало и не са завършени. С това време се изразяваме за действия, които са започнали в по-миналото, но не са били приключили до някакъв друг момент в миналото, но който е по-близък до настоящето.

Прочети последното изречение отново и разгледай следната картинка:

Образуване на Past Perfect Continuous Tense

Минало перфектно продължително време се състои от две части - спомагателен глагол и основен глагол. Спомагателния глагол е have в неговато минала форма had, след него стои миналото причастие на глагола be (съм) - been, а основния глагол поставяме в неговото сегашно причастие.

PLAY - regular verb
(положителна и отрицателна форма)

I had been playing / had not been playing

You had been playing / had not been playing

He/She/It had been playing / had not been playing

We had been playing / had not been playing

You had been playing / had not been playing

They had been playing / had not been playing

Употреба на Past Perfect Continuous Tense

Използваме Минало перфектно продълително време в следните случаи:

• изразяваме действие, започнало и неприключило в миналото преди друго действие да се случи
• наблягаме на продължителността на действието (duration of an activity)

Например:

By the time Jane arrived, her brothers had been playing soccer for two hours.

Когато Джейн дойде, братята й играеха футбол от два часа.

Тук имаме две действия - пристигането на Джейн и играта на футбол на дейните братя. В Past Simple (Минало просто/свършено време) е глаголът arrive (arrived), а в Past Perfect Continuous (Минало перфектно продължително/свършено, но по-отдавна) е глаголът play (had been playing). С Минало перфектно време искаме да кажем, че братята на Джейн са играли продължтелно време - цели два часа. Както вече споменах, името на това време говори за неговата упротреба - използва се, когато описваме действие, случващо се в миналото в дълъг/продължителен период от време, тоест несвършено действие.

Ако си представим пак линията на времето, ето как ще изглеждат подредени хронологично тези две събития:

Ted had been learning guitar for six months before he performed in front of an audience.

Тед се учи да сври на китара шест месеца преди да се изяви пред публика.

Първото действие – Тед започва да се учи да свири на китара - започва шст месеца преди да се случи второто действие - да се изяви пред публика.

By the time we got there, our friends had been dancing for an hour.

Когато стигнахме там, нашите приятели танцуваха от час.

Нашите приятели са започнали да танцуват преди час и са продължавали да го правят чак до нашето пристигане, което се случва по-късно.

Заключение...

Нека сега разгледаме почти еднакво изречение, на което първата му част е направена веднъж в Минало перфектно време и веднъж в Минало перфектно продължително време.

Stella had studied English for three years before moving to London. (emphasizes that the action of studying French happened before a specific event in the past)

Стела учи английски три години преди да се премести в Лондон.

Или още - някога в миналото Стела е учила английски три години, а след това се е преместила в Лондон. Не знам кога е учила и колко време й е отнело, но знаем, че го е направила и действието е свършено. Наблягаме на резултата от действието.

Stella had been studying English for three months before she finally passed the exam. (emphasizes that the action of studying English continued up to a specific point in the past)

Стла учи английски три месеца преди най-накрая да си вземе изпита.

Или още - Стела е учила английски в продължение на три месеца непрестанно и след това е успяла да си вземе изпита. Наблягаме на продължителността на действието.