Лингвистиката - древна и модерна. Запознайте се с науката за езика!

Езикът ни заобгражда от най-различни места. Използваме го, за да разкажем какво сме правили вчера, да си поръчаме пица, да се шегуваме, да учим и да придаваме смисъл на света около нас. Рядко обаче се замисляме какво е езикът и как се е стигнало до момента, в който той навсякъде около нас и на практика сме загубени без него. Всъщност ние, хората, сме късметлии, защото сме единственият вид, който е надарен с възможността да мисли абстрактно за миналото, бъдещето, да изпозлва въображението си и да материализира идеите си чрез устна и писмена реч. Нека заедно се впуснем в дебрите на езика, неговата структура и развитие с помощта на науката, която се занимава с него - лингвистиката!

Какво е лингвистика?

Лингвистика/Езикознанието е научна дисциплина, която анализира и изучава езиците. Учените, които се занимават с лингвистика се наричат лингвисти или езковеди. Лингвиситката се интересува от това какво става в мозъка ни, когато използваме даден език и как обществото използва и движи езика. Погрешно се смята, че лингвистите са полиглоти. Всъщност това са две различни понятия. Полиглотите са хора, които говорят, разбират и използват много езици, но не е задължително да са лингвисти. Лингвистите изучават развититето, структурата, употребата и значението на един или повече езици. Те са учени, които се занимават с анализ и обработка на данни като сравняват езиците и им "правят дисекция". Те могат да говорят и разбират и повече от един език и да бъдат полиглоти, но това не е задължително.

От какви въпроси се вълнуват лингвистите?

Лингвистите се интересуват от структурата на езика или както е по-позната на всички ни граматиката. Те разглеждат малките "тухлички", които съставят езика като звуци (фонетика и фонология), и как се организират така че да образуват срички и думи (морфология и лексикология) или пък как думите се комбинират, за да образуват изречения (синтаксис). Езикведите изследват и какви значения имат думите и изреченията (семантика), както и как се променя значението и смисъла им в различен социален контекст и ситуации (прагматика).

Да, това звучи много сухо и теоретично, но лингвистите си задават и други въпроси, чиито отговори се опитват да намерят като използват методи на естествените науки, каквито са физика, биология, физиология. Затова се допитват и до дисциплини като психология и неврология, за да разберат как децата учат и усвояват майчиния си език или как възрастните учат нови езици, да изследва връзката между нашия мозък и начина ни на мислене с езика, който използваме. В резултат на това възникват поддисциплини като психолингвистика и невролингвистика.

Лингвистите изследват и какви езици се говорят по света, как са свързани един с друг и как са се развили и се развиват като за тази цел се консултират с историци, социолози, антрополози, културоведи. Обособяват се дисциплини като еволюционна лингвистика, историческа лингвистика и социолингвистика.

А с напредването на технологиите лингвистиката намира ново поле за изява - компютърна лингвистика, която търси отговори на въпросите как компютрите използват езици за програмиране или как изкуствен интелект се учи да разбира език и да създава смислени отговори на въпроси, които му задаваме. Тук влизат в употреба прецизността и логиката на точните науки като математика и информатика.

Лингвистите са учени, които проучват езика и тестват предположенията си (хипотезите си) като наблюдават хората и им задават въпроси или провеждат експерименти. Служат си с писмени документи, архиви, аудио и видео материали. Като цяло лингвистиката се счита за социална и хуманитарна наука, но както вече разбрахме лежи някъде на границата между социалните/хуманитарните и естествените/точните науки.

Как се става лингвист и какво работят лингвистите?

Ако имаш идеята да изучаваш езици, лингвистика или филология в университет, предлагам ти цял списък с вълнуващи професии и кариери, които можеш да следваш. 🎓

Както вече споменахме, лингвистите са хора на науката и за да бъдат компетентни и добри в работата си, трябва да преминат през академично обучение. Това се случва в университет, където можеш да обменяш опит с други студенти и да черипиш от знанията на професори и преподаватели, които ще те обучат на необходимите умения. В България можеш да учиш лингвистика за степен бакалавър в университетите във Велико Търново, Пловдив и Благоевград. Там ще изучаваш фонетика, морфология, синтаксис, за да свикнеш да мислиш за езика като структура от знаци, да разбираш връзките между различните езикови единици и да познаваш организацията му из основи. Ще изучаваш и гореспоменатите дисциплини като социолингивистика и психолингвистика, за да имаш по-подробен поглед над езиците като цяло и над това как функционират съответно в обществото и в нашия мозък.

Имай предвид, че университетите в България, в които се изучава лингвистика, разглеждат теоретичните предмети, за които споменах току-що, но най-вече се фокусират над практическата употреба. Поради тази причина тези специалности имат в учебния си план разнообразни предмети, свързани с превод на текстове и документи. Специалността, която ще откриеш, се нарича Приложна лингвистика, а най-хубавото е, че ще изучаваш два чужди езика и ще можеш с гордост да се наречеш полиглот! 🌟

Когато се дипломираш, можеш да подкрепиш знанията си с магистратура в областта на филологията (за която ще разкажа по-долу), психологията, антропологията или социалните науки според това какво искаш да работиш.

Лингвистите могат да бъдат изследователи като доказват хипотези, правят нови научини открития в областта на езиците и пишат научни трудове. Тоест, ако те влече академичната сфера, можеш да се занимаваш с научно-изследователска дейност и да бъдеш учен към институт или преподавател в университет. Като говорим за преподаватели, винаги можеш да бъдеш учител по чужд език в училище или в частна школа.

Лингвистите могат да работят и като преводачи в агенции, институции било то като устни преводачи или такива, които превеждат писмени документи или текстове. Разбира се, човек винаги може да бъде и преводач на свободна практика.

Ако те влече литературата и обичаш да четеш, можеш да бъдеш преводач на художествени или нехудожествени книги като работиш за издатеска къща. А защо не и редактор.

Ако желаеш да се занимаваш с деца и да помагаш на хора с дефект в говора, можеш да учиш за логопед. Вариант е да учиш лингвистика, а после логопедия или обратното.

Една малко позната професия е лексикограф - човек, който пише и разработва речници.

В днешно време лингвистиката и IT сферата имат все повече и повече пресечни точки. От една страна, усъвършенстването на онлайн преводачите изисква експертизата на лингвистите, за да преценят дали програмите се справят добре се разбирането на даден език и превода, както и да проверят достоверността на текстовете. От друга страна, компании като Apple, Amazon или Google разработват text-to-speech софтуери и именно там компютърните лингвисти намират поле за изява за да разработват и подобряват функциите на различните приложения, работата им с разчитане текст и разкодиране. А нека не забравяме и навлизането на изкуствения интелект, който се нуждае от специализираната техническа помощ на учени като лингвисти, програмисти и т.н.

Разлика между филология и лингвистика в университета

Освен лингвистика, друго направление в университетите в България, което е свързано с изучаване на езици, е филологията. Филологията се различава от лингвистиката по това, че набляга повече на литературата и изучаването на литературни текстове като задълбава в анализа им. Може да се каже, че обединява езици и литература. Лингвистиката е по-научно и технически ориентирана дисциплина и залага на изследване и разбиране на различните езици. Когато учиш филология в университет в България, ще специализираш главно изучаването и усъвършенстването на един език или близки по между си езици (славянски, романски). Лингвистиката като университетска специалност в България предлага избор на два езика като единия може да бъде по-екзотичен, например китайски, корейски, японски.

Както споменахме в началото лингвистите се наричат още езиковеди. То тогава филолозите биха могли да се наричат литературоведи.

Лингвистите от Холивуд

Ако все още не разбираш с какво се занимават лингвистите, предлагам ти няколко варианта от Холивуд да се запознаеш от близо с работата им, както и някои научни открития, които правят в тези филми. Приятно гледане! 🍿

👽 Arrival (2016) - Първи контакт

Фентъзи филм с участието на Ейми Адамс по научно фантастичния-разказ на „Историята на твоя живот“ (Story of Your Life) на Тед Чан. Главната героиня е повикана от военните на терен, за да анализира езика на извънземен вид от току-що приземил се на Земята космически кораб. В този филм се разглежда хипотезата на Сепир-Уорф за лингвистичната относителност - езикът, който говориш, определя начина, по който виждаш и мислиш за света. Можем да си представим, че ако и когато един ден осъществим контакти с извънземни цивилизации, лингвистите биха били от голяма полза, за да открият принципите и превода на техните езици.

🌠 Stargate (1994) - Старгейт

В този научно-фантастичен филм на режисьора Роланд Емерих (The Day After Tomorrow - „След утрешният ден“,  Independence Day - „Денят на независимостта“, Godzilla - „Годзила“) екип от учени се озовава на друга планета чрез портал и открива, че населението и културата там са много близки до древноегипетската. Главният герой - египтолог, използва знанията си за египетския език и йероглифи, за да докаже, че език, говорен от хора на друга планета, е произлязал от египетския език, говорен на Земята. С доказване на хипотези за произход и развитие на езиците се занимават еволюционната и историческата лингвистика.

🌊 Atlantis (2001) - Атлантида

Ако си фен на анимациите и най-вече на Дисни, „Атлантида“ ще те потопи в атмосферата на учените лингвисти от началото на 20 век, натоварени със задачата да разгадават древни езици на изгубени цивилизации. Във филма Майло е лингвист, който е натоварен със задачата да разчете и дешифрова писменоста на фантастичния народ на Атлантида. Това е добър шанс да се запознаем с епиграфиката - дисциплина, която се занимава с разчитането на древни писмености и текстове от каменни плочи и стенописи като служи на нуждите на историята, археологията и лингвистиката.