Какво трябва да знаем преди да започнем да учим френски?

Не веднъж съм чувала хората да казват, че френският език е труден за учене, а произношението му е кошмарно. Всъщност на въпроса дали един език е труден или лесен за учене няма еднозначен отговор. Зависи от каква гледна точка го разглеждаме. Испанският е лесен откъм произношение и четене, но глаголните му форми изобилстват от различни спрежения и имат сложни структури. Английският от друга страна е лесен от гледна точка на граматиката, но никога не знаеш как точно да произнесеш непозната дума. Нека сега да се подготвим за френския език и да видим с какви нагласи да се впуснем в предизвикателството!

🗣 Френското произношение не е проблем.

Има разпространен мит, че френското произношение е трудно за усвояване, защото думите се състоят от множество букви, които се четат като една или въобще не се четат. Всъщност хората тук забравят една малка подробност - във френския език има правила за произношението на всяка буква, които се спазват с много малки изключения. За сравнение познатият на повечето хора английски език не може да се похвали със същата консистентност. Сравнете произношението на думите horse и worse, чиито правопис се различава само с една буква. Или пък break и steak. Във френския език на всяка буква или съчетание от букви съответства даден звук, тоест произношение и ако сте ги научили, няма да имате проблем с нови думи, които срещате. Например, съчетанието от букви ou винаги се чете като "у", но замислете се как се четат английските думи could и cloud. Ето защо сложни буквени съчетания като eau, които откриваме във френския и които образуват дълги сложни думи, от 7-8 букви, от които четем едва 3-4, не са най-страшният кошмар на учащите френски. Eau винаги се чете като "о" и ако запомните правилата на произношение от самото начало, няма да срещате трудности по отношение на четенето.

Все пак има нещо, което може да се окаже предизвикателство и това са носовите звуци. Всички гласни във френския език, последвани от m или n са носови звуци - комбинации като am, an, em, en, im, in, om, on и др. Все пак носовите звуци не са нещо напълно непознато за нас. М и Н са носови съгласни и в българския език. Кажете на глас думата "много" и ще разберете, че носовките не са нещо извънредно сложно.

😵 Във френския език има спрежения и те се учат наизуст.

В увода на статията ви загатнах, че разделението "лесни" и "трудни" езици не е толкова лесно да се направи поради простата причина, че всеки език има своите си особености. Както вече разбрахте, в сравенение с английския език, френският има правила за произношение, които не се променят. От друга страна обаче, ни тревожи със сложната си система от спрежения на глаголите в различните времена. Англоговорящите знаят, че в английския промени в глаголната форма има само в 3 л. ед.ч., където добавяме -s като окончание на глагола. Във френския език глаголите променят писмената си форма за всяко лице и число. Все пак обаче, макар и да не е точна наука, езикът е една добре структурирана система. Във френския език има три групи глаголи. Към всяка група спадат набор от глаголи, които се спрягат по подобен начин, тоест техните писмени форми се образуват, следвайки едно и също правило за правопис. Достатъчно е да научите общото правило, както и от коя група е даден глагол и ще можете да съотнесете и новите, непознати глаголи, без да се налага да ги "зубрите" целите.

Все пак има някои по-особени глаголи като спомагателните и модалните (avoir, aller, vouloir, devoir, pouvoir, savoir), които трябва да се наизустят целите, но тук оставете на практиката да си каже думата.

Спреженията на глаголите не би трябвало да ви плашат, защото в българския език също спрягаме глаголи. Ние, разбира се, не осъзнаваме това до момента, в който учителката по БЕЛ не подхване темата за глаголите от свършен и несвършен вид. Тогава ни става ясно, че имаме три групи глаголи (както и във френския), които от деца употребяваме и знаем, но за които не сме се замисляли никога. Аз пея, ти пееш, той пее; аз мисля, ти мислиш, той мисли; аз рисувам, ти рисуваш, той рисува - всички тези окончания в края на глаголните форми са пример за спрежение. С подобни промени ще се сблъскате и във френския език, така че не е нищо, което вече да не познавате от родния си език.

🙊 Граматиката на френският език изобилства от изключения.

Като говорим за изключения... В първи курс в университета, докато бяхме в лекция по Фонетика и фонология на френския език, установихме, че френският език е пълен с правила, които имат изключения, които имат изключения. Почти всяко правило има изключения, които трябва да запомниш наизуст. В един момент бяхме на поредната подточка на изключението на еди-кое-си правило и ние, студентите, стигнахме до извода, че това изключение от изключението всъщност следва основното правило!

Истината обаче е, че да наизустяваш правила ще помогне само, ако ще полагате изпит. Ако целта ви е да използвате в речта езика, по-добре да си дадете време да грешите и да оставите практиката да свърши работата. Няма по-добър учител от грешката и няма по-добра практика от повторението.

👩🏼‍🤝‍🧑🏻 Във френския език има родове на съществителните и прилагателните имена.

Отново, както при спреженията, така и при родовете френският и българският език имат сходство. С една малка, но пък облекчаваща разлика - във френския език няма среден род. Думите са или мъжки или женски, така че шанса да объркате рода на думата е 50 на 50.

Тук е добре да имате предвид, че ще срещате думи, които на български са в женски род, а на френски в мъжки. Или обратното. Съществителните имена вървят с определителен или неопределителен член, който се поставя пред думата (както a/an и the в английския), които ни насочват към рода на думата. Ако сте учили или говорите немски, бързо ще схванете идеята. Там подобна функция играят der, die, das. Има правила за наставки, според които можем да преценим от пръв поглед рода на думата, както на български знаем, че ако завършва на -а, то по всяка вероятност е в женски род. Все пак вече знаете, че изключенията са често срещани във френския и бъдете готови за тях и в този случай.

🥐 Френският език не се говори само във Франция.

Френският е официален език в 29 страни и се говори от 220 милиона души като майчин език от общо 320 милиона души по света, които го говорят (като майчин или чужд език). В Европа човек може да го използва, ако пътува в Белгия и Швейцария, както и разбира се във Франция. Хора от Близкия Изток и страните от Северна Африка - Алжир и Мароко, го говорят като втори език, защото са бивши колонии на Франция, така че няма да има проблем да комуникирате с тях на този език. Изобщо това е страхотно оръжие да имате в арсенала си от умения, защото пътувайки из различни кътчета по света, човек среща различни хора, с които може да обмени опит. А най-хубавото от това, че френският е толкова разпространен език е, че никога няма да "прашаса" в съзнанието ви, защото ако имате желание, винаги може да намерите с кого да побъбрите.

🚪 Френският език отваря врати към други романски езици.

Френският език принадлежи към групата на Романските езици, които са производни на латинския език. Най-известните от тях са испански, италиански и португалски. Не е тайна, че от изброените, вероятно френският е най-голямото предизвикателство за преодоляване. Ето защо ако се заемете с увсояването на този занаят, вие си проправяте път към неговите братовчеди. Шансът да разбирате голям процент от казаното или написаното на тези езици, ако преди това сте се занимавали с френски, е голям. А и ако решите да ги изучавате, непременно това ще стане по-лесно, тъй като вече имате стабилна основа.