10-те принципа на игровото обучение - как да направим ученето забавно и интересно?

Кой не обича игри? Видео игри, настолни игри, спортни игри, ролеви игри - те са чудесен начин да прекараш свободно време, да се социализираш, да тестваш различни стратегии, да влезеш в чужда роля или просто да се забавляваш.

Рядко обаче приемаме игрите за нещо повече от развлечение, дори сме свикнали да ги противопоставяме на сериозните дейности като работа или учене. А истината е, че не е нужно да са два противоположни полюса, дори напротив - могат да вървят ръка за ръка и да доведат до нечувани успехи.

Игрите те могат да създадат чудесна среда за обучение и да бъдат инструмент, чрез който да тренираме и обучим някого на... почти всичко! Това е възможно, ако се следват 10-те принципа на игровото обучение. Те са комбинация от принципи, извлечени от Теория на игрите (дял на приложната математика), теории на различни учени, сред които психолози, лингвисти, специалисти в образованието като например Бари Фишман (професор по обучителни технологии в Мичиганския университет) или Теория за самоопределението (Self-determination theory) на Ричард Райън, клиничен психолог и професор по позитивна психология и образование в Астралийския католически университет и излседовател в Рочестърския университет и Едуард Дийси, професор по психология в Рочестърския университет.

Да видим кои са 10-те принципа на обучението чрез игри, за да помислим как можем да ги приложим за себе си, децата си или учениците си и да направим ученето интригуващ процес, в който да се впускаме с вълнение и нетърпение!

1. Ясни цели на обучението. 🎯

На първо място трябва да поставим ясни цели, които искаме да постигнем в процеса на учене. Ако той ще бъде представен под формата на игра, то тогава нека се отнесем към него както се отнасяме към игрите. Не се впускаме в която и да е игра без да имаме някаква цел - искаме да стигнем до края, да минем по-трудното ниво, да прекараме време с приятели, да победим или просто да се забавляваме.

Всъщност децата са много наясно с това и затова в училище често задават въпроси като "Това защо трябва да го уча?" или "Това кога ще ми потрябва в живота?", а отговори като "Ще го има на теста." или "Защото така трябва." не са съобразени с тяхната перспектива и светоглед. Затова още в началото на игровото обучение трябва да се заложат крайни цели, с които и обучителят и обучаемият са наясно и са съгласни.

2. Идентифициране с героя от играта. 🎭

В компютърните игри играчът често се асоциира с героя от играта. Ако той изгуби, играчът приема загубата лично. В училище можем да приложим това, като поставим учениците в ролята на физици или химици в часовете по естествени науки или автори на романи в часовете по литература. Ние, хората имаме вродено любопитство и инстикнт за изследване. Има много хора, които обичат да експериментират с ролеви игри, защото ги поставят в непозната ситуация, а последицата е, че са научили нещо ново за себе си и за средата, в която са били поставени.

Ако насърчим учениците да мислят като "учени", "художници" или "поети", ще събудим любопитството им и ще им позволим да опознаят себе си и предмета по-добре. Идеята е да им позволим да се научат на основните принципи и концепции по предмета от собствения си опит и чрез реален досег със самия предмет, вместо да заучават вече подготвени за тях правила и теории.

3. Оценяване. 📈

Тестовете и контролните са голяма част от образователния процес. Всъщност на моменти те дори изземат от ценното време, в което можем да учим нови неща, за да изпитваме на учениците на стар материал. Тестовете са важни, за да се проследи и измери напредъка, но не бива да изместват обучението. Тънкостта е да направим обучението и тестването едно цяло, тоест те да се случват по едно и също време.

Много компютърни работят по такъв начин, че докато играеш, играта следи напредъка ти и преценява в кой момент може да ти даде по-сложни задачи за изпълнение, за да провери дали може да се справиш с тях. Но важно е да се отбележи, че играта не спира, за да тества колко добре си я разбрал - ти продължаваш да играеш и да доказваш, че можеш да се справиш с новите предизвикателства. Можем да структурираме учебното съдържание така, че тестовия момент да е част от обучителния процес, а не коренно отделен от него и все пак да получим информация за напредъка на учениците.

Следващите четири принципа са свързани с мотивацията и желанието да се учиш, да продължаваш напред - едни от най-важните компоненти на игровото обучение.

4. Вътрешна и външна мотивация. 💓🏆

Обикновено се смята, че по-добре ще се справят онези, които имат вътрешна мотивация и лично желание, но за да сработи правилно системата за обучение чрез игри, трябва да имаме балансирано количество от двата типа мотивация.

Ако имаме естествен интерес, чудесно - лесно е да започнем. Но ако нямаме естествен интерес към темата или предмета, имаме нужда от външно побутване, например награда. В процеса на игра/учене ще развием интерес и тогава ще се запали нашата вътрешна мотивация, тоест ще открием какви са нашите цели и причини да продължаваме напред.

5. Самостоятелност / Автономност. 🤔

Този принцип е извлечен от Теория за самоопределението (Self-determination theory) на Ричард Райън и Едуард Дийси. Играчът в почти всички компютърни игри е свободен сам да взима важни решения в играта - с какъв герой да играе, кой път да поеме, коя мисия да приеме и т.н.

Основната идея, когато приложим този принцип в обучението чрез игри е, че обучаемият трябва да има възможността да взима решения за важните неща. Например, да дадем избор на учениците да работят по теми, които ги вълнуват със скоростта, която е подходяща за тях. Като позволим на учениците да вземат важните решения за своето обучение сами, те ще бъдат по заинтересовани от следващите стъпки в обучителния процес.

Това е връзка към осъществяването на концепция, за която все още не се говори достатъчно - персонализирано учене, или още идеята, че всички хора сме различни, с различни интереси, потребности и цели затова и обучението не трябва да е еднакво за всички, а съобразено с личните нужди и особености на всеки човек.

Тук е важно да се отбележи, че не е необходимо да се създава отделен план за всеки ученик. Достатъчно е да се предложат няколко различни варианта и всеки сам да реши по кой път да поеме според нуждите, възможностите си и целите си.

6. Чувство за принадлежност. 🤝

Още един принцип от Теория за самоопределението (Self-determination theory). В игрите често играчът има чувството, че е част от нещо голямо, по-голямо от него самия - някаква мисия за спасяване на някого или дори света, която зависи само от това как той ще се представи в играта.

Да чувстваме, че принадлежим към нещо - било то клуб, общност или мисия, в която всички имат обща цел, задоволява една от най-базовите ни потребности като хора - нужда от социализация, защото дълбоко вътре в себе си никой не иска да се чувства сам, изолиран или пренебрегнат.

Тук е важно да се обърне внимание на връзката между обучителя и обучаемия, засилване на връзките между учениците. Всъщност оценяването по скала наврежда много на този принцип, защото учениците са поставени в конкурентна среда, поставени едни срещу други и създава чувство за изолация на всички онези ученици, които не могат да се справят с изискванията - противоположност на чувството за принадлежност.

7. Чувство за компетентност. 😎

Друг принцип, взет от Теория за самоопределението. Той гласи, че нивото на трудност при игровото обучение трябва да е достатъчно трудно, за да е предизвикателство за учащия, но и достатъчно лесно, за да може да се справи със задачата на база знанията, които вече има.

Никой не иска да играе игра, която е прекалено сложна за разбиране или в която никога не може да победи. Обратното също е вярно - прекалено лесните игри ни отегчават и ни карат да се откажем бързо. Спазването на баланс лесно-трудно е ключово, за да се създадат задачи и упражнения, с които да се обучаваме чрез игри.

Затова при образователния процес е добре да поднасяме на учащите такива задачи, които в основата си се състоят от знания, които вече са добре усвоени, но трябва да се комбинират по нов начин, който да е предизвикателен за ученика. В идеалния случай той вече разполага с необходимите инструменти, а пред него просто стои непозната задача, която трябва да разреши, използвайки ги по различен начин.

8. Полезен провал - възможността да се поучим от грешките. 😫

Чували ли сте, че най-добрият учител е последната ти грешка или че всички се учим от грешките си? Това е валидно не само за живота, а и за всякакъв вид учене. Игрите никога не наказват тежко играчите, ако не успеят да се справят с предизвикателството и винаги ти дават шанс да опиташ отново.

Провалът в ученето не трябва да коства много - нито репутацията ти на добър ученик, нито възможността да поправиш грешките си. Когато цената на провала е голяма, учениците/студентите може да изберат по-лесни курсове или да преписват на изпити. Грешките трябва да се разглеждат като възможности да научиш нещо ново. Ако развием манталитет на печелиш или учиш, вместо печелиш или губиш, учащите няма да се страхуват да рискуват и експериментират, нито ще търсят по-преки пътища за постигане на целта.

Един начин да приложим това в класната стая например е като дадем втори шанс на ученика, за да поправи получена лоша оценка без последната да оказва влияние върху общия и средния му успех. Това ще го мотивира да вложи повече усилия при следващо контролно или изпитване и съответно дас е справи по-добре от първия път.

9. Свободата да експериментираш. 🧪

Наистина добрите игри карат играчите да ги играят отново и отново, търсейки нови начини за приключване на играта, изследвайки възможности и опознавайки пътища и начини, които не са разгледали при първата си игра.

Ученето трябва да може да приложи този принцип, за да събуди любопитството на учащите. Всеки предмет в училище е система от знание. Един математически проблем може да се реши по много различни начини, едно историческо събитие може да се разгледа от много различни гледни точки. Не е важно да се намери един правилен отговор, а множество, които могат да ни дадат възможно най-много информация и знание.

10. Практика и подобрение на уменията. 🏋️‍♀️

Не е тайна, че повторението е майка на знанието. Добрата обучителна среда трябва да ни дава възможност и време да работим върху подобряване на уменията си. Упражненията трябва да показват на учениците, че имат прогрес и усилията им са оправдани.

Това бяха 10-те принципа на игровото обучение. Ако развием творческото си мислене, за да създадем задачи и упражнения, които да отговарят на всеки от изроените принципи, ще сме допринесли с нещо за популяризирането на игровото обучение и за подобрението на образователните методи у нас.